Прочетен: 402 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 28.07.2014 03:28
Системите за контрол на достъп се състоят от няколко елемента. Електронен ключ, карта или чип, който има уникален номер. Ключът се доближава до четец, който пренася идентификационния код от електрония ключ към високо защитен и надежден контролер. Контролерът е процесорно устройство, което взима идентификационна информацията подадена от четеца и я сравнява със информацията записана в паметта на контролера, ако идентификационния код съществува в базата данни записана в контролера, той подава сигнал към електронна ключалка, която отключва врата за определен период от време. Обичайно това време е 4 секунди. За тези 4 секунди системата дава достъп на потребителя да влезе или излезе през врата. Ако периода изтече потребителя трябва отново да доближи своята карта до четеца за да стартира процеса от начало и да отключи врата.
С този процес на работа вратата може да бъде защитена, защото четецът е единственото уязвимо място в системата, ако не е добре защитен. Дори и да бъде повреден неоторизирания достъп е ограничен защото всички елементи, които отговарят за отключването на вратата се намират зад нея и могат да бъдат вандалозащитени. Елементите като механична ключалка не съществуват. Ако вратата е правилно защитена, то единственият начин за достъп би било да се счупи стъкло, ако врата има такова или да се изкърти от касата.
Това значително затруднява набезите защото крадците винаги са под напрежение и бързат. Средно те не отделят повече от 30 секунди на врата. Ако за това време не успеят да я отворят минават на следващата. Предимството на електрическата ключалка /електромагнитен насрещник, електромагнит, ключалка тип болт/, е че винаги може да се монтира на различно място от стандартните ключалки. По този начин допълнително се увеличава сигурността като липсва информация за местоположението на заключващия механизъм. Може да видите как би изглеждa вратата тук.
5 ПРИЧИНИ ДА ИЗБЕРЕТЕ МОБОТИКС! ЧАСТ 3:....
ПРЕВЪРНЕТЕ МЕХАНИЧНАТА СИ КЛЮЧАЛКА В ЕЛЕ...